Когато пристъпвате към изграждане на градина или когато я допълвате с нови храсти, е много важно да знаете колко големи могат да станат. Дали когато достигне височината на възрастното растение, съответният вид няма да бъде твърде близо до вашата къща или до други постройки? Дали ще засенчва останалите растения? Дали няма да пречи в алеите в двора? Освен това трябва да сте на ясно от какви географски ширини произхождат избраните от вас растения, как биха се вписали в конкретния ландшафт, как ще бъдат аранжирани и не на последно място – какви условия за развитие изискват.

Храстите трябва да бъдат подбрани в зависимост от стила и от ефекта, който искате да постигнете. Прекрасно решение би било да изградите миниатюрна вечнозелена градина в английски стил (групи дървета, храсти и цветя образуват произволни форми). За да се получи успешно, трябва да осигурите почва с кисела реакция, богата на торф, която да има борови иглици и кори. Трябва да прибавите и достатачно пясък и тренажна пръст. Мястото, което е подходящо за такъв вид градина, трябва да е слънчево и защитено от вятър. Храстовидните растения, с които можете да оформите своя английски двор, са хай-разнообразни: хоризонтална хвойна, ниски храстчета като лавандула, махония, златиста туя, калуна, емпетрум, тис, рододендрон, ерика и др. Ако имате сенчести места в градината и искате да ги промените и да им вдъхнете живо, можете да подберете храсти, които изискват сянка и по-голяма влажност. Подходящи за такива места са хвойната, тис, декоративните смърчове, калина, дрян, кипариси, кисел трън и др. Можете да ги съчетаете с папрати, които след време ще се слеят с храстите и градината ще заприлича на тропическа гора. Тези растения изискват както сянка и влага, така и почва, богата на торф. Не подхранвайте с оборски тор.

Ако имате намерение да създадете орнаментен кът, то използвайте красиви цъфтящи храсти. Такива са роза или трендафил, такома, азалия, камелия, дойция, люляк и др. Храстите не трябва да пречат на останалите растения.

Прибавянето на плодни храсти също може да се превърне в оригинално решение за озеленяването на вашия градински кът. Такива са офиката, дивата малина, касис, боровинки, лешник, облепиха и др. Ако са ви необходими единични засаждания, по-добре е да се спрете на красиво цъфтящи видове като люляк, форзиция, златен дъжд и др.

Каквато и градина да направите, за да бъде красива през цялата година, е добре растенията в нея да цъфтят последователно – от ранна пролет до късна есен, а защо не и през зимата. Цъфтящите храсти в мразовитото време са истинско бижу в ландшафта. Те ще създадат една приказна картина особено по Коледа и Нова година, където техните семпли екзотични цветове ще се подават от белия сняг. Такива храсти са хамамелисът, дафнето, ериката, лоницерата, зимният жасмин и др.

При изсъхване тя се слива и нацепва, а обработката й е трудна. Напукването на шнура при огъването му показва, че почвата е рохкава и с добри свойства. Изтича ли обаче между пръстите, това със сигурност е песъчлива почва. Тя не задържа вода и минералните вещества се отмиват в дълбочина.

Песъкливите почви са бедни на хумус и минерални вещества, което ще доведе до жълтеене на тревния килим.

Най-добър подобрител е торфът, който свързва почвените частици и води до увеличаване на водозадържащата способност. Разпръсквайки го силно раздробен, навлажнен и в норма 3-4 л/м².

Органичните торове притежават подобни качества и са най-евтини, но съдържат плевелни семена. В случая подходящ е угнилия птичи тор в комбинация 1:1 с торф и общо количество 2 л/м2.

Подходящи естествени подобрители за леки почви са бентонитът и фосфоритът. Бентонитът е силно леплив и трайно стимулира изграждането на хумус, като необходимата норма е около 300 г/м2.

Фосфоритът съдържа над 32 % калций и 20 % фосфор, които активират активните вещества в почвата и влияят положително върху растежа на тревата.

Глинестите почви набъбват при поемането на влага и спират достъпа на въздух към долните слоеве.

При този случай проникването на корените на тревата се затруднява, което влияе на нормалното им развитие. В последствие тревният килим ще изсъхва на петна и няма да ви радва. Подобряването му се състои във внасянето на остроръбест пясък, зоолит, перлит и др., които разместват глинестите частици.

Пясъкът трябва да е речен, с едрина 1,5 – 2,0 мм, а нормата е 3 – 5 кг/м2. По-високите норми са за силно уплътнени почви.  Ако правата лопата трудно се забива, това вероятно е много тежка почва. В този случай ще е необходимо да изкопаете горния слой на 20 см и да направите дренаж (подложка) от смляна сгурия или шлака с дебелина 8 – 10 см.

Добър ефект се получава отново с внасянето на фосфорит и доломит, но този път в двойно по-ниски норми. Не е за пренебрегване и дървесната пепел, която трябва да се употребява с норма около 0,6 кг/м2.

Технологията за внасяне на подобрителите се състои накратко в следното:

-          След като разпръснете равномерно избрания подобрител е необходимо третираната площ да се прекопае или фрезова на дълбочина 10 – 15 см, за да се смесят добре компонентите;

-          Ако почвата е твърде суха, трябва предварително да я полеете и да изчакате да изпръхне (да не се лепи) и тогава да се прекопае или фрезова. За по-леките почви е добре и да се валира, за да се избегне бъдещо слягане на тревната покривка.

Оптимални условия:

-          Почвата: структурна, песачливо-глинеста

-          Частици: до 15 мм в повърхностния слой

-          Наклон:  1 – 3 градуса (max 20 )

-          Подпочвени води: не по-високо от 60 см.

-          Водопропускливост: не трябва да задържа вода

-          Просъхване: 6 – 7 дни след напояване

-          Изложение: слънчево, проветриво

А и не е никак сложно. Използването на изправени структури при оформянето на градината е достъпно за всеки любител-градинар. Различни прегради, дървета, вече съществуващи огради и стени или дървени решетки може да използвате, за да създадете атрактивно и функционално градинско пространство. Не забравяйте и висящите саксии, в които можете да посадите любимите си цветя., като по този начин ще изпъстрите вертикалния градински кът с ярки багри и ще внесете настроение в атмосферата.

Ако все още се чудите дали да се заемете с вертикално озеленяване, предимствата на този тип градина окончателно ще ви убедят. Чрез този тип озеленяване можете да прикриете някои непривлекателни за окото гледки и да си осигурите уединение.  Другото предимство е, че по този начин въздухът циркулира по-добре около растенията и те са по-добре аерирани, което означава, че гъбните болести по-трудно биха се развили, а ако това все пак се случи борбата с тях ще е много по-лесна. Освен това тази зелена преграда ще спира вятъра и ще ви осигури уют през ветровитото време. Вертикалното озеленяване не само ще ви спести пространство, но и може да ви подсигури така желаната сянка през горещите летни дни. За да си направите такъв тип градина няма да са ви нужни повече усилия или някакви специални растения, които трудно се намират. Единствено трябва да знаете, че растенията, които се отглеждат вертикално, се нуждаят от повече поливане. Но и този проблем лесно се решава, като сложите малко мулч в основата на растенията.

Като гръбначен стълб на всяка вертикална градина можете да използвате лиани и катерливи растения. Те ще създадат наситена зелена завеса, на чиито фон ще изпъкват останалите растения, които желаете да поставите.

Първото нещо което трябва да направите, е да изберете подпората, върху която ще оформите вертикалната градина. Ако използвате трейаж, можете да го прикрепите към външна стена, но не забравяйте да оставите пространство между него и стената, за да осигурите циркулация на въздух. Видът на подпората трябва да е съобразен с растенията, които искате да посадите.  За по-мощните видове са необходими по-стабилни подпори и обратно.

След като изберете подпората, идва ред на растенията. При избора на подходяща растителност трябва да се съобразите с мястото, където ще ги поставите – на слънце, сянка или полусянка. Увивните растения, виреещи на полусенчесто до слънчево място, включват клематис, катерливи рози, кампсис, декоративни видове лози, латинка, грамофонче, сладък (ароматен) грах и др. За сенчести места най-подходящите увивни растения са глицинията, орловите нокти, брашлянът и катерливата хортензия. Катерливите и увивни растения са много привлекателни, особено ако се оформят добре. Това става лесно, тъй като растенията се насочват по опората и трябва само да се привържат към нея, за да следват желаната от нас посока. Изберете си не само зелени видове, а и цъфтящи в ярки багри. Това ще внесе свежест и радостно настроение.

Когато си избирате растенията, не забравяйте да се съобразите с факта дали са едно-, дву- или многогодишни. Ако обичате да променяте често обстановката около себе си, тогава е най-добре да се спрете на едногодишни или двугодишни катерливи растения. Но ако искате вертикалната градина да радва очите ви дълги години, тогава се спрете на многогодишните видове, които можете да разнообразявате ежегодно с различни едногодишни видове. Най-общо може да се каже, че едногодишните растения не достигат до много големи размери, въпреки че растат бързо. Многогодишните нарастват всяка година и стават по-мощни, поради което опората им трябва да е стабилна.

Изборът на растения трябва да е съобразен и с времето, което можете да им отделите. Ако сте заети и нямате свободно време, не се спирайте на екзотични видове, които изискват много грижи. Брашлянът и клематисът биха били най-подходящи за вас. Ако имате повече свободно време, тогава можете да експериментирате и с отглеждането на нещо по-екзотично – като например пасифлора. Не забравяйте, че цъфтящите растения изискват да бъдат подхранвани на всеки 2-3 седмици, Тъй като растенията във вертикалната градина, изискват по-често поливане, можете да се справите с този проблем и като смесите почвата с хигроскопични полимери (например: перлит), които бързо поглъщат водата и набъбват, а после бавно я освобождават.

Ако не желаете да отглеждате увивни и катерливи растения, то можете да си направите вертикална градина само от саксии. Висящите кошници, ограждащи вратите и прозорците, верандите и балконите, са идеално решение за отглеждането на разнообразни растения на малка площ. Можете да направите опора с форма и височина, според желанието ви, към която да прикрепите саксиите с любимите си цветя.

Не подценявайте възможностите на вертикалните градини – с тях можете да създадете зелен уют на верандата или балкона, като по този начин ще внесете късче от природата в дома си. Но не забравяйте най-важното – използвайте въображението си и се забавлявайте!